21 oct 2015, 18:51

Монолог със себе си

443 0 0

За кумирите, за идолите,

за вярата, лъжата...

За обещанията наши,

че винаги ще бъдем с другите!

Са всъщност опашати.

Желанията наши в едно се

спират... Те винаги със другия в

едно се конструират.

Но в живота страшното е толкова

забавно че всеки се стреми към

него тайно.

А обещанията са си обещания,

които едва ли някой би опазил!?

Но с сърце открито би те мамил.

И би на другите раздал комбоз -

от идеал.

Но всъщност

всеки обещания дава,

къде брачни и предбрачни.

Но всъщност пак толкова

лесно пресъздава илюзията че

всичко дава.

И пак отново на старта

подредени със свойте обещания

несъкровени!

И бум лъжата става опашата...

Защо тогава сърдим се на другите!

Щом нашите не спазваме!?

Дори казани с голямо желание...

Наистина защо?

Макар че няма оправдание,

пак се почва с обещание!!!

Ами това е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...