Монолог със себе си

Oct 21, 2015, 6:51 PM

Poetry » Phylosophy

341 0 0

За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати.
Желанията наши в едно се
спират... Те винаги със другия в
едно се конструират.
Но в живота страшното е толкова
забавно че всеки се стреми към
него тайно.
А обещанията са си обещания, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Монолог със себе си

Want to read more?

Random works