9.09.2008 г., 12:09 ч.

Монолог в диалога 

  Поезия
585 0 1
"Обичам те" не каза а извика силно
без глас със думи от сърце ли питам...
а моето сърце потрепна затрепери
ослуша се унесено се притаи до запетая...
поглежда крадешком към теб ли
екранът ми пулсира от думите боли...
забравени стояха те нечути и неказани дори
причакват от засада мигa на бяла слабост...
и сладостно във вените се вливат и преливат
цветът на щастието има цвят нали
***
Не недей поспри почакай премисли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Магдалена Всички права запазени

Предложения
: ??:??