Монолог в диалога

"Обичам те" не каза а извика силно

без глас със думи  от сърце ли питам...

а моето сърце потрепна затрепери

ослуша се унесено се притаи до запетая...

поглежда крадешком към теб ли

екранът ми пулсира от думите боли...

забравени стояха те нечути и неказани дори

причакват от засада мигa на бяла слабост...

и сладостно във вените се вливат и преливат

цветът на щастието има цвят нали

***

Не недей поспри почакай премисли

не казвай рано е а може би е късно

думите задръж ги не пилей ги някак

детски мило сладко ми звучи когато

казваш тези думи а от тях боли ме...

после тебе също ще боли защото

във ума ти влизам плахо но внезапно

ще разбъркам мислите ти с топъл вятър

и дъхa ти ще изпия до последна капка

че от плът и кръв съм но безплътен и

безпътен ще е в края рая...

***

Целувам те през смях през сълзи през безкрая

на разстояния на настроения на дни и часове

целувам те целувам те целувам те и зная

че мисълта за теб без теб със теб до края

ме изцежда зарежда кръвта разрежда а

умът блуждае заблуден заключен с катинар

протягаш ласка милваш лъкатушиш гъделичкаш

и с букви осем думи  две във ключ изплиташ

отключваш водопад попадам право в ада рая

да те обичам избор имам ли не зная...