Монологът на един вълк
Обърна гръб… отказа да ме вижда.
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия
при спомена за нокътя червен
по скулата ми… Не на мене тия,
обаче… онзи, черният, сатен,
дантелите и всички финтифлюшки
ме връщат все към първия ни ден –
влетя с фанфари и тук-там цигулки,
вгорчи живота ми… и за момент
гората се смълча… Каква магия!
Сломи с невинност вълчия ми нрав
и стана ясно… не е монахиня,
а също и че аз съм мекушав…
Останалото?!... Нека е подробност,
която, предполагам, беше страст…
и сякаш инжектирана венозно.
Раздялата бе тиха. За контраст.
***
Дали нормален съм (по Фройд) е спорно.
По приказките хич не съм експерт.
И в тази връзка, знам, че ще ме помни
щом баба ѝ изядох. За десерт.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
)) За пет степенното меню ли 
