5.03.2019 г., 19:25  

Moon and the sky

622 1 1

Всичко започна 

в онзи бар, където 

пътищата ни се пресякоха, 

в онази задимена стая 

на по цигара,

далеч от хорските смехове.

И всичко продължи 

В онова кафене,

когато ме прегърна 

по онзи начин,

който няма да забравя...

И разговора ни 

на по сладолед 

на пейката пред езерата.

 

Ще помня онази вечер,

Когато влаковете бяха спрели

и бях сгушена в таксито до теб,

и четката ми за зъби в банята ти,

кухнята ти рано сутрин 

И сбогуванията на

спирката пред вас.

 

Лятото ще запечатам с

разходка под люляковото небе

сред цветята в 

ботаническата градина

и вечерта в 

италиянския ресторант

няма да забравя

коженото ти яке,

което ти стоеше толкова хубаво.

И как се преструваше, че харесваш 

моето здравословно готвене,

а аз  сядах на перваза у вас,

а да наблюдавам съседската

тераса с кактусите

и как ми казваше:

“Малка топчица човек”,

докато се свивах на кълбо 

в чаршафите ти.

И как отидохме в

галерията до банката,

в която работеше,

с художника, чиито картини

родителите ти колекционират.

И как пренебрегвахме света,

за да се целуваме в тъмната стая

с прожекциите.

 

Ще помня завинаги 

целувката преди да заминеш в

Лондон.

Целувка, бележеща

края на лятото...

и как сърцето ми се разби 

след няколко коктейла

в онзи закътан бар,

защото пътищата ни веднъж 

преплели се, се бяха  отклонили...


но ти винаги намираш

начин да се върнеш

и ме караш да те търся 

сред хората в концертната

зала, докато съм с онзи другия...

и не оставяш мислите ми 

вечер, връщаш се 

и ме хващаш за ръка,

но не веднага-

трябват ти няколко светофара,

за да разбереш това, 

което отдавна съм разбрала.

И няма няма да забравя за 

целувките ни под дъжда

и онова кафене с песента на Sade: 

 

You’ll always know 

Reason why 

We could have had 

The moon and the sky 

 

You’ll always know 

Reason why this love

Reason why this love

Ain’t gon’ let you go

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

“You know what I think?" she says. "That people's memories are maybe the fuel they burn to stay alive. Whether those memories have any actual importance or not, it doesn't matter as far as the maintenance of life is concerned. They're all just fuel." 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...