22.08.2013 г., 21:11

Море

871 0 1

Рано сутрин слънцето

в морето се оглежда

и то заблестява честито

в нова искряща одежда.

 

Чайки се втурват

към този светлик.

Гмуркат се, плуват

и излитат със вик.

 

Млади хора по пясъка

                     тичат.

Смеят се, пеят,

събират, разделят,

но вечно в обич се вричат.

 

Безкрайно красиво

е сутрин морето,

светла радост от него

                    извира.

И аз тихо благоговея,

щом върху водата му

погледът ми спира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...