Aug 22, 2013, 9:11 PM

Море

874 0 1

Рано сутрин слънцето

в морето се оглежда

и то заблестява честито

в нова искряща одежда.

 

Чайки се втурват

към този светлик.

Гмуркат се, плуват

и излитат със вик.

 

Млади хора по пясъка

                     тичат.

Смеят се, пеят,

събират, разделят,

но вечно в обич се вричат.

 

Безкрайно красиво

е сутрин морето,

светла радост от него

                    извира.

И аз тихо благоговея,

щом върху водата му

погледът ми спира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...