Море
Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците,
вълните-огледало за човешки души.
Умират и раждат се славно.
Вълните със облик на феи,
прескачат от тема на тема
и спора се води на живо,
побягвам към него
и виждам,
морето е вече по-кротко.
Последната вълна заспива със цялото изящество на морския ни свят.
Бленувам за вълните още и синият пейзаж събужда в мене дръзки нотки на нежната и мъничка тъга,
че то морето е решило спора вече
и няма и следа там, от последната вълнá.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Синьо момиче Всички права запазени
