25.02.2010 г., 9:49 ч.

Море 

  Поезия » Пейзажна
587 0 3

                 МОРЕ


Сам останах на немия пристан.

С безкрайно море над колене.

От бурите съм вечно орисан.

Да ме връхлитат вълните-коне.

Тук е пристан за чисти души.

Животът като вълна - неспокоен.

Изхвърля кораби и ги троши.

А във мене оставя пробойни.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??