25.02.2010 г., 9:49 ч.
Море
МОРЕ
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне.
Тук е пристан за чисти души.
Животът като вълна - неспокоен.
Изхвърля кораби и ги троши.
А във мене оставя пробойни.
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне.
Тук е пристан за чисти души.
Животът като вълна - неспокоен.
Изхвърля кораби и ги троши.
А във мене оставя пробойни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мимо Николов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
