byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
13.11.2007 г., 9:38 ч.

Море 

  Поезия » Друга
736 0 18

Безлюдни лодките целуват бреговете,

а в платната им - изгубени мечти.

Морето,вдъхновило хиляди поети,

сега пред зимата, неистово мълчи.

 

 

На прага му пристъпвам примирена

и потъвам бавно в тъжния му смях.

Вълните се бунтуват срещу времето

и с тиха болка, безпомощно мълвят.

 

 

И само чайките самотно обикалят,

по плажа пуст със пърхащи крила.

Една надежда по устните изгрява,

надежда, озарена с дъх на пролетта.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??