Безлюдни лодките целуват бреговете,
а в платната им - изгубени мечти.
Морето,вдъхновило хиляди поети,
сега пред зимата, неистово мълчи.
На прага му пристъпвам примирена
и потъвам бавно в тъжния му смях.
Вълните се бунтуват срещу времето
и с тиха болка, безпомощно мълвят.
И само чайките самотно обикалят,
по плажа пуст със пърхащи крила.
Една надежда по устните изгрява,
надежда, озарена с дъх на пролетта.