Безлюдни лодките целуват бреговете,
а в платната им - изгубени мечти.
Морето,вдъхновило хиляди поети,
сега пред зимата, неистово мълчи.
На прага му пристъпвам примирена
и потъвам бавно в тъжния му смях.
Вълните се бунтуват срещу времето
и с тиха болка, безпомощно мълвят.
И само чайките самотно обикалят,
по плажа пуст със пърхащи крила.
Една надежда по устните изгрява,
надежда, озарена с дъх на пролетта.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
