Безлюдни лодките целуват бреговете,
а в платната им - изгубени мечти.
Морето,вдъхновило хиляди поети,
сега пред зимата, неистово мълчи.
На прага му пристъпвам примирена
и потъвам бавно в тъжния му смях.
Вълните се бунтуват срещу времето
и с тиха болка, безпомощно мълвят.
И само чайките самотно обикалят,
по плажа пуст със пърхащи крила.
Една надежда по устните изгрява,
надежда, озарена с дъх на пролетта.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
