19.01.2014 г., 22:10

Море от поезия

594 0 0

Искам яростно да ме захвърлят

във море от думи изкорубени,

вълни от мастило там да ме разхвърлят,

души да ме залеят - отдавна погубени.

 

Да се давя във поезия и рими

да потъна от емоции - в куплети,

в кръвта си да ги чувам - така недоловими -

аз и думите - безкрайно слети.

 

Мислиш, навярно, бих се удавила

в стихийна безкрая - но аз вярвам,

безкрайно ще плувам, забравила

себе си и туй, що не желая да зная.

 

Накрая, когато се нося свободно -

по вълните умело сърфирам,

от брега на това царство подводно

ще започна със рими света да заливам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...