Jan 19, 2014, 10:10 PM

Море от поезия

  Poetry
597 0 0

Искам яростно да ме захвърлят

във море от думи изкорубени,

вълни от мастило там да ме разхвърлят,

души да ме залеят - отдавна погубени.

 

Да се давя във поезия и рими

да потъна от емоции - в куплети,

в кръвта си да ги чувам - така недоловими -

аз и думите - безкрайно слети.

 

Мислиш, навярно, бих се удавила

в стихийна безкрая - но аз вярвам,

безкрайно ще плувам, забравила

себе си и туй, що не желая да зная.

 

Накрая, когато се нося свободно -

по вълните умело сърфирам,

от брега на това царство подводно

ще започна със рими света да заливам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...