19 янв. 2014 г., 22:10

Море от поезия

595 0 0

Искам яростно да ме захвърлят

във море от думи изкорубени,

вълни от мастило там да ме разхвърлят,

души да ме залеят - отдавна погубени.

 

Да се давя във поезия и рими

да потъна от емоции - в куплети,

в кръвта си да ги чувам - така недоловими -

аз и думите - безкрайно слети.

 

Мислиш, навярно, бих се удавила

в стихийна безкрая - но аз вярвам,

безкрайно ще плувам, забравила

себе си и туй, що не желая да зная.

 

Накрая, когато се нося свободно -

по вълните умело сърфирам,

от брега на това царство подводно

ще започна със рими света да заливам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...