Искам яростно да ме захвърлят
във море от думи изкорубени,
вълни от мастило там да ме разхвърлят,
души да ме залеят - отдавна погубени.
Да се давя във поезия и рими
да потъна от емоции - в куплети,
в кръвта си да ги чувам - така недоловими -
аз и думите - безкрайно слети.
Мислиш, навярно, бих се удавила
в стихийна безкрая - но аз вярвам,
безкрайно ще плувам, забравила
себе си и туй, що не желая да зная.
Накрая, когато се нося свободно -
по вълните умело сърфирам,
от брега на това царство подводно
ще започна със рими света да заливам.
© Мелан Все права защищены