Навън вали, дъждът вали.
Пак съм сама сред дъжда.
И роня сълзи, сълзи горещи,
за теб аз плача сега.
Колко сълзи за теб съм проляла,
ако се слеят, ще стане море.
Но ти си тръгна, не се обърна
да видиш само колко ме боли.
Колко момичета си наранил?
Колко деца от баща си лишил?
Ще минат години, ти ще се върнеш.
Слана ще попари и твоите коси,
тогава ще просиш ти мъничко радост,
но няма да има кой да ти даде.
Децата чужди ще те отминават,
а своите, а твоите не ще те познават.
И пак вали, дъждът вали,
пак съм сама сред дъжда
и роня сълзи, сълзи горещи,
ако се слеят, ще стане МОРЕ.
© Мария Драганова Всички права запазени