Feb 23, 2011, 8:54 PM

Море от сълзи

  Poetry » Love
889 0 0

Навън вали, дъждът вали.

Пак съм сама сред дъжда.

И роня сълзи, сълзи горещи,

за теб аз плача сега.

Колко сълзи за теб съм проляла,

ако се слеят, ще стане море.

 

Но ти си тръгна, не се обърна

да видиш само колко ме боли.

Колко момичета си наранил?

Колко деца от баща си лишил?

 

Ще минат години, ти ще се върнеш.

Слана ще попари и твоите коси,

тогава ще просиш ти мъничко радост,

но няма да има кой да ти даде.

Децата чужди ще те отминават,

а своите, а твоите не ще те познават.

 

И пак вали, дъждът вали,

пак съм сама сред дъжда

и роня сълзи, сълзи горещи,

ако се слеят, ще стане МОРЕ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Драганова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...