Стоя на бара,
броя звездите
и питам се
-Къде ли е сега,
тази, която за тебе
отдавна искам да сваля.
Отпивам чаша,
руйно вино,
като нашата любов -
омайно и пенливо.
Плясък на вълна,
във чашата се чува,
дали е крясък
или нежен зов,
на самодива.
Виното свършва!
- Барман, наливай.
Аз още чакам
моята дама -
омайна и страстна,
с мирис на лято,
с красота на русалка,
с вкус на шампанско.
Барман, наливай -
третата чаша,
музика свири,
нощта ще е наша.
Огърлица от перли
и замък от пясък
приготвил съм, мила,
под звездния блясък.
Ти закъсняваш,
но аз ще те чакам
................................
................................
И ето, на бара
мечтата приседна.
- Барман, бутилка и
чаша надежда.
© Нели Бъзева Всички права запазени
За Надеждата става въпрос...