Море се лее в подлезите,

многоцветно, буйно и неудържимо.

На вълни се разлива по площадите

и наводнява заведенията.

Нахлува през открехнати прозорци

и през стари дограми.

Приижда на вълни в градинките

и потича по алеите,

като кръв в артериите.

Море се лее от събития,

от въздишки спотаени,

от сметки за парното

и чанти с хляб и буца сирене.

Море се лее  в коридорите

и в чакалните претъпкани.

Море от вноски за ипотеката

и от часове при зъболекаря.

От усмивки откраднати

и срещи ненадейни.

Море се лее от съвещания

от назначения и уволнения,

от нови обувки и стари пътеки,

от ненадеен дъжд,

от кални локви,

от автомобили и задръствания,

от хора бързащи за вкъщи,

от тиктакащи часовници

и запалени цигари

над автомобилното стъкло.

Море се лее и изгубва се

някъде в  недрата на времето,

където дните се губят,

изживяни, изстинали и статични,

за да се преродят отново

на гърба на вълните.

Море се лее...