20.06.2007 г., 18:52

МОРЕ В ЛЕГЕН

817 0 9
Как да търся причина
в зачервеното лято
затова, че съм пак без пари?
Морето ще глътне
цели четири заплати
планината пък още три!
Жената отдавна
приготви багажа,
очаква щастливият ден...
Детето мечтае
как ще тича по плажа,
а аз стоя притеснен.
Теч във банята има...
Трябват нови тапети,
а мазето е пълен бардак!
С две ръце само
дали ще просветне
в тунела на моят страх?...
Не! Реших и отсякох:
 "Напълнете легена
и краката си вкарайте там!
Аз ще правя ремонта,
а водата студена
ще е плажа който мога да дам!"
И парите ще стигнат
дори за картина
с красив морски пейзаж.
Ще спестявам отново
поне догодина
да сме на истински плаж...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер, адаш! Много ми се иска да вярвам, че и жена ти мисли като теб - че легенът може да служи и за удоволствия. Пращам ти една книжна чайка!
  • Много мило и тъжничко стихотворение, почерпано от нашата действителност. Ако това ще те успокои - и още един човек ше гледа морето на картинка тази година поради същата причина - ремонт!
  • Усмивки за всички ви!
  • Парите, които ще спестиш от почивката, ще дадеш за лекарства после... направи всичко възможно и невъзможно да отидете. Има и по- смотани и евтини местенца към Царево, Синеморец... Изтегли кредит- после ще му мислиш...
  • прав си,но не си единствен.живей с надеждата за догодина!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...