14.11.2014 г., 21:57

Море, върни ми младостта

526 0 0

Долавяш ли в моя глас

стон горчив омразен,

с мойта незабравена тъга,

не бих живял сега така.

 

Море годините ги няма,

младостта ми вдигна врява,

от живота ми остана само прах,

докосващ нечии друг отминал грях.

 

Море върни ме пак в младостта,

да бих могъл живота си да оправя,

да бих целунал нечия спотайваща ръка,

бих си върнал в сърцето радостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Диманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...