Морена
Неканените мисли идват лепкави... задушават ме бавно.
Изтръпва искането, остава неможенето.
Властва тъгата, впита... тя си беше там и преди.
Защо да се бориш със съдбата, тя ти е орисница?
Не бягам бързо, просто се нося, безтегловно…
Няма я гравитацията вече, като в сън е всичко... лош.
Познато ми е всичко, била съм тук... ролята една е, на придворен шут.
Даваш всичко... забавляваш, разсмиваш... получаваш нищо...
Всъщност нещо и го пазиш, като ценност...
Заблуда или истина... чувствам любов.
Любов като летен порив... като пролетен аромат...
Цветна като есен... а студът е в зимата.
Искам да запазя топлотата, но зимата е дълга, неприветлива предвестница...
Чакам да отмине бурята, толкова е свежо след това...
Обичам... не като дума, а като топлота, разливаща се по вените ми.
Болка, о, и тя е истинска, свива се сърцето задушено...
Ще запазя една усмивка мила, един допир топъл...
Ще давам и знам ще получа... когато си тръгна, но тогава ще е късно...
Обичай ме! Господи, нека ме обича!
Целувай ме с най-слаТките целувки! Господи, нека ме целува обичайки ме!
Тук съм любов, до теб!
Чакам те!
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Всички права запазени
