Неканените мисли идват лепкави... задушават ме бавно.
Изтръпва искането, остава неможенето.
Властва тъгата, впита... тя си беше там и преди.
Защо да се бориш със съдбата, тя ти е орисница?
Не бягам бързо, просто се нося, безтегловно…
Няма я гравитацията вече, като в сън е всичко... лош.
Познато ми е всичко, била съм тук... ролята една е, на придворен шут.
Даваш всичко... забавляваш, разсмиваш... получаваш нищо...
Всъщност нещо и го пазиш, като ценност...
Заблуда или истина... чувствам любов.
Любов като летен порив... като пролетен аромат...
Цветна като есен... а студът е в зимата. ...