Морена
Неканените мисли идват лепкави... задушават ме бавно.
Изтръпва искането, остава неможенето.
Властва тъгата, впита... тя си беше там и преди.
Защо да се бориш със съдбата, тя ти е орисница?
Не бягам бързо, просто се нося, безтегловно…
Няма я гравитацията вече, като в сън е всичко... лош.
Познато ми е всичко, била съм тук... ролята една е, на придворен шут.
Даваш всичко... забавляваш, разсмиваш... получаваш нищо...
Всъщност нещо и го пазиш, като ценност...
Заблуда или истина... чувствам любов.
Любов като летен порив... като пролетен аромат...
Цветна като есен... а студът е в зимата.
Искам да запазя топлотата, но зимата е дълга, неприветлива предвестница...
Чакам да отмине бурята, толкова е свежо след това...
Обичам... не като дума, а като топлота, разливаща се по вените ми.
Болка, о, и тя е истинска, свива се сърцето задушено...
Ще запазя една усмивка мила, един допир топъл...
Ще давам и знам ще получа... когато си тръгна, но тогава ще е късно...
Обичай ме! Господи, нека ме обича!
Целувай ме с най-слаТките целувки! Господи, нека ме целува обичайки ме!
Тук съм любов, до теб!
Чакам те!
...
© Миглена All rights reserved.
