B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
16.04.2022 г., 21:51 ч.

Морето е прегръдка 

  Поезия
544 4 6

Морето е прегръдка

 

Вълните се завръщат с вековно постоянство,

преди да си отидат –

морето е прегръдка на два далечни бряга,

които търсят близост.

И заливи пресяват през мрежите от дъжд

скалите обрушени,

но пясъкът нехае, че малките зрънца

са близост разделена.

Водите ги полюшват и бурите им пеят –

на плитко и дълбоко,

и слънцето събрали, свободни са да плават

в примамливи посоки.

Седефените миди загадъчно блещукат

с отворени покани –

очакват някой бисер, когото да орисат

със робство за избрани.

На дъното е мрачно, спокойно се изгубват

в утайките – безпътни –

копнеят катаклизъм, от който да изригнат

за подвизи безсмъртни.

Спестена алчна жажда с безвремие разяжда

ребра на галеони –

сред пясъците гният, защото лошо плува

баластът милионен.

Спасителни прашинки – духовност извисена

почти до безтегловност –

безкрая ще преплуват, за стъпки да претърсят

солената условност.

Вълните се завръщат през време и пространство

при хората – различни,

морето е прегръдка за близките народи –

възможност... Да обичат!

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятен стих, с пъстра и красива образност, много елегантно вплетена във всяка строфа! Насладих се!
  • Благодаря за хубавите думи! – стига ми тая награда...
  • Впечатлена съм от цветната палитра на живи и въздействащи поетични думи, с които си предал отношението си към морето! Внушението е величествено и си мисля, че ако беше участвал в маринистичния конкурс в Царево, щеше да бъдеш сред наградените!👍
    "Седефините миди загадъчно блещукат с отворени покани -
    очакват някой бисер, който да орисат със робство за избрани"!!!👏
  • Красиво!
  • Стоя безмълвна сред тази морска преказка. Морето ни напомни, че е с нас. Поздравления!
  • но пясъкът нехае, че малките зрънца
    са близост разделена.
Предложения
: ??:??