Морето е прегръдка
Морето е прегръдка
Вълните се завръщат с вековно постоянство,
преди да си отидат –
морето е прегръдка на два далечни бряга,
които търсят близост.
И заливи пресяват през мрежите от дъжд
скалите обрушени,
но пясъкът нехае, че малките зрънца
са близост разделена.
Водите ги полюшват и бурите им пеят –
на плитко и дълбоко,
и слънцето събрали, свободни са да плават
в примамливи посоки.
Седефените миди загадъчно блещукат
с отворени покани –
очакват някой бисер, когото да орисат
със робство за избрани.
На дъното е мрачно, спокойно се изгубват
в утайките – безпътни –
копнеят катаклизъм, от който да изригнат
за подвизи безсмъртни.
Спестена алчна жажда с безвремие разяжда
ребра на галеони –
сред пясъците гният, защото лошо плува
баластът милионен.
Спасителни прашинки – духовност извисена
почти до безтегловност –
безкрая ще преплуват, за стъпки да претърсят
солената условност.
Вълните се завръщат през време и пространство
при хората – различни,
морето е прегръдка за близките народи –
възможност... Да обичат!
© Борис Борисов All rights reserved.
