Едно момиче плаче край морето,
сълзите й прокапват по брега,
копнежен вятър във косите й
въздъхва в стихове
и в стон.
Едно момиче гледа към морето,
към пяната на бурните вълни,
замислено, разплакано и бледо,
в морето търси
своята звезда.
Луната й намига със симпатия,
прощава всичките й грехове,
пътека по лъчите си й праща,
кристална да е пак
девичата душа.
Едно момиче, ах, едно момиче -
обича с необята на море…
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Страхотно пишеш!!!