Морска идилия
от брега укротени със нежност!
В корали скрити живи звезди,
капчици синя безметежност...
Не напомня ли всичко у тебе
на онуй живописно платно,
дето скрити в пламък вълшебен,
искри сякаш играят хоро?!
"Усмирителна" нова надежда
в океана от сълзи блести.
Към морето щастлива поглеждам,
сякаш там ме рисуват вълни.
И във своята сянка ме вграждат
милиони смутени звезди.
В тях пулсира неземната жажда
да ми бъдеш приятел и ти!
30.09.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
