6.10.2011 г., 14:36

Морска идилия

724 0 7
Шепотът на морските вълни,
от брега укротени със нежност!
В корали скрити живи звезди,
капчици синя безметежност...
Не напомня ли всичко у тебе
на онуй живописно платно,
дето скрити в пламък вълшебен,
искри сякаш играят хоро?!

"Усмирителна" нова надежда
в океана от сълзи блести.
Към морето щастлива поглеждам,
сякаш там ме рисуват вълни.
И във своята сянка ме вграждат
милиони смутени звезди.
В тях пулсира неземната жажда
да ми бъдеш приятел и ти!

30.09.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...