Oct 6, 2011, 2:36 PM

Морска идилия

  Poetry » Love
726 0 7
Шепотът на морските вълни,
от брега укротени със нежност!
В корали скрити живи звезди,
капчици синя безметежност...
Не напомня ли всичко у тебе
на онуй живописно платно,
дето скрити в пламък вълшебен,
искри сякаш играят хоро?!

"Усмирителна" нова надежда
в океана от сълзи блести.
Към морето щастлива поглеждам,
сякаш там ме рисуват вълни.
И във своята сянка ме вграждат
милиони смутени звезди.
В тях пулсира неземната жажда
да ми бъдеш приятел и ти!

30.09.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...