В морската кръчма се случваха странни неща.
Все беше препълнена, гъмжеше от тишина.
Нямаше място за гости - безлюспи шарани...
Бе кръчмата тясна. Имаше много рапани.
Трептяха на дансинга няколко плоски калкана.
Акули по масите хапваха - каквото си хванат.
Барманът тромав все беше нещо сърдит.
Следеше закона. Той бе едър и тежичък кит.
Мидите в тъмното хвърляха бисерни зарчета.
Те тука осъмваха и после залозите харчеха.
Раците дебнеха някаква водна змия,
но вървежът назад им правеше лоша шега.
Медузите бяха миячки на всички, посуда.
Водолаз за атракция имаше... истинско чудо.
В морската кръчма се случваха странни неща.
Макар и препълнена, гъмжеше от тишина.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Оригинално и хубаво!
Поздравявам те Вальо!