Морска орис

Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.

Пропусна срещата снощи моряка,
буря наново корабът му навътре изтласка.
Бял лист донесе без кураж мълвата,
не може да доплува сега в мъглата.

Копае дъждът със злобните капки,
дълбае пороят нещастни порядки.
Мами мисълта с тайните тръпки
и вещае урагани със злобни нападки.

Изтича куражът през комина без краски,
тъгува душата ми за него и дращи.
Разбива мислите ми на дози крещящи,
успяват вълните да ме разтреперят всячески.

Димът се извива от огъня за сигнали,
смелостта си отива и изважда прозявки.
Бурята върлува навън до насита,
а вятърът цвили и търси нейде пролука.