Морска приказка
Копнежи бризове… Уютен залез.
И пясъчни дворци от смях отронен.
Сто въдици от погледи. Кампари…
Кълве на прясно топъл спомен.
Две пясъчни следи измити в мрака.
Нахвърляни звезди в море от страсти.
Красиво къпане със нощни бански.
Щурци с тенорни арии във храсти…
Изгубен кей във времето. И яхта.
Вечеря от житейски водорасли.
Платна от нетърпима, бяла самота.
И капитан на вечната ти младост.
Озъбена от ревност лунна лудост.
Медузи от съмнения. Весла от истина.
И фарът... онзи призрак на спасението,
във морска приказка за любовта.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво! Харесах си житейските водорасли!
-
„Две пясъчни следи измити в мрака“... наистина приказка.
-
Прекрасно описано, всички образи са много красиви и създават едно неповторимо усещане за щастлива любовна болка.
-
Прекрасно е!
Почти безглаголно, само промени "кълве".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
