20 ago 2015, 23:40

Морска приказка

1.1K 0 4

Копнежи бризове… Уютен залез.
И пясъчни дворци от смях отронен.
Сто въдици от погледи. Кампари…
Кълве на прясно топъл спомен.


Две пясъчни следи измити в мрака.
Нахвърляни звезди в море от страсти.
Красиво къпане със нощни бански.
Щурци с тенорни арии във храсти…

 

Изгубен кей във времето. И яхта.
Вечеря от житейски водорасли.
Платна от нетърпима, бяла самота.
И капитан на вечната ти младост.

 

Озъбена от ревност лунна лудост.
Медузи от съмнения. Весла от истина.
И фарът... онзи призрак на спасението,
във морска приказка за любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво! Харесах си житейските водорасли!
  • „Две пясъчни следи измити в мрака“... наистина приказка.
  • Прекрасно описано, всички образи са много красиви и създават едно неповторимо усещане за щастлива любовна болка.
  • Прекрасно е!
    Почти безглаголно, само промени "кълве".

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...