Aug 20, 2015, 11:40 PM

Морска приказка 

  Poetry » Love
736 0 4

Копнежи бризове… Уютен залез.
И пясъчни дворци от смях отронен.
Сто въдици от погледи. Кампари…
Кълве на прясно топъл спомен.


Две пясъчни следи измити в мрака.
Нахвърляни звезди в море от страсти.
Красиво къпане със нощни бански.
Щурци с тенорни арии във храсти…

 

Изгубен кей във времето. И яхта.
Вечеря от житейски водорасли.
Платна от нетърпима, бяла самота.
И капитан на вечната ти младост.

 

Озъбена от ревност лунна лудост.
Медузи от съмнения. Весла от истина.
И фарът... онзи призрак на спасението,
във морска приказка за любовта.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво! Харесах си житейските водорасли!
  • „Две пясъчни следи измити в мрака“... наистина приказка.
  • Прекрасно описано, всички образи са много красиви и създават едно неповторимо усещане за щастлива любовна болка.
  • Прекрасно е!
    Почти безглаголно, само промени "кълве".
Random works
: ??:??