Aug 20, 2015, 11:40 PM

Морска приказка

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Копнежи бризове… Уютен залез.
И пясъчни дворци от смях отронен.
Сто въдици от погледи. Кампари…
Кълве на прясно топъл спомен.


Две пясъчни следи измити в мрака.
Нахвърляни звезди в море от страсти.
Красиво къпане със нощни бански.
Щурци с тенорни арии във храсти…

 

Изгубен кей във времето. И яхта.
Вечеря от житейски водорасли.
Платна от нетърпима, бяла самота.
И капитан на вечната ти младост.

 

Озъбена от ревност лунна лудост.
Медузи от съмнения. Весла от истина.
И фарът... онзи призрак на спасението,
във морска приказка за любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво! Харесах си житейските водорасли!
  • „Две пясъчни следи измити в мрака“... наистина приказка.
  • Прекрасно описано, всички образи са много красиви и създават едно неповторимо усещане за щастлива любовна болка.
  • Прекрасно е!
    Почти безглаголно, само промени "кълве".

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...