Aug 20, 2015, 11:40 PM

Морска приказка

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Копнежи бризове… Уютен залез.
И пясъчни дворци от смях отронен.
Сто въдици от погледи. Кампари…
Кълве на прясно топъл спомен.


Две пясъчни следи измити в мрака.
Нахвърляни звезди в море от страсти.
Красиво къпане със нощни бански.
Щурци с тенорни арии във храсти…

 

Изгубен кей във времето. И яхта.
Вечеря от житейски водорасли.
Платна от нетърпима, бяла самота.
И капитан на вечната ти младост.

 

Озъбена от ревност лунна лудост.
Медузи от съмнения. Весла от истина.
И фарът... онзи призрак на спасението,
във морска приказка за любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво! Харесах си житейските водорасли!
  • „Две пясъчни следи измити в мрака“... наистина приказка.
  • Прекрасно описано, всички образи са много красиви и създават едно неповторимо усещане за щастлива любовна болка.
  • Прекрасно е!
    Почти безглаголно, само промени "кълве".

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...