Седим със Янтрия на мляко с чай
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така,
че лъха от вълните вкус на мляко,
а пясъкът прилича ми на чай
и чайките сме ние - в късно лято.
Ти, Янтрия, си морска светлина,
сирена нежна, песен в мен разлята,
разтворена прекрасна женска длан,
която гали като топъл вятър. ...