Морска светлина
Седим със Янтрия на мляко с чай
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така,
че лъха от вълните вкус на мляко,
а пясъкът прилича ми на чай
и чайките сме ние - в късно лято.
Ти, Янтрия, си морска светлина,
сирена нежна, песен в мен разлята,
разтворена прекрасна женска длан,
която гали като топъл вятър.
Янтрия! Пази се все такава -
с поезия втъкана пребогато!
Аз виждам как със тебе пием чай
и как си бъбрим сладко и сърцато.
P.S.
Стихът ми недостоен е за теб -
със привкус е на разредено мляко.
Но ако все пак с тебе пием чай,
това ще стане следващото лято.
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така,
че лъха от вълните вкус на мляко,
а пясъкът прилича ми на чай
и чайките сме ние - в късно лято.
Ти, Янтрия, си морска светлина,
сирена нежна, песен в мен разлята,
разтворена прекрасна женска длан,
която гали като топъл вятър.
Янтрия! Пази се все такава -
с поезия втъкана пребогато!
Аз виждам как със тебе пием чай
и как си бъбрим сладко и сърцато.
P.S.
Стихът ми недостоен е за теб -
със привкус е на разредено мляко.
Но ако все пак с тебе пием чай,
това ще стане следващото лято.
© Весна Драганова All rights reserved.
