5.08.2007 г., 20:47 ч.

МОРСКИ МЕЧТИ 

  Поезия
659 0 3

МОРСКИ МЕЧТИ

Златният пясък по дюните

блести от червена зора,

тичат вълните разпенени,

вятър ги гони едва…

Държа песъчинки в ръцете си.

И бавно пристъпвам сега.

И малки вълнички подгонени

искрят и връхлитат брега.

Като пясък се разпръскват мечтите ми,

разпилени от летния бриз,

а нейде дълбоко в очите ми

надеждата чака сюрприз.

И вятърът роши косите ми.

И скрива лицето в мъгла.

И понася далече мечтите ми,

а чайките махат с крила.

Надеждата, казват, последна умирала…

В мен още жива е тя!

Сърцето тупти в очакване

на нея – на Любовта….

И чайките носят с крилата си

на душата самотна зова:

Къде си ти? Къде си, приятелю?

Ела и подай ми ръка!

11.05.2007    16:30h

© Мириам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??