МОРСКИ МЕЧТИ
МОРСКИ МЕЧТИ
Златният пясък по дюните
блести от червена зора,
тичат вълните разпенени,
вятър ги гони едва…
Държа песъчинки в ръцете си.
И бавно пристъпвам сега.
И малки вълнички подгонени
искрят и връхлитат брега.
Като пясък се разпръскват мечтите ми,
разпилени от летния бриз,
а нейде дълбоко в очите ми
надеждата чака сюрприз.
И вятърът роши косите ми.
И скрива лицето в мъгла.
И понася далече мечтите ми,
а чайките махат с крила.
Надеждата, казват, последна умирала…
В мен още жива е тя!
Сърцето тупти в очакване
на нея – на Любовта….
И чайките носят с крилата си
на душата самотна зова:
Къде си ти? Къде си, приятелю?
Ела и подай ми ръка!
11.05.2007 16:30h
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мириам Всички права запазени
