Aug 5, 2007, 8:47 PM

МОРСКИ МЕЧТИ

  Poetry
918 0 3

МОРСКИ МЕЧТИ

Златният пясък по дюните

блести от червена зора,

тичат вълните разпенени,

вятър ги гони едва…

Държа песъчинки в ръцете си.

И бавно пристъпвам сега.

И малки вълнички подгонени

искрят и връхлитат брега.

Като пясък се разпръскват мечтите ми,

разпилени от летния бриз,

а нейде дълбоко в очите ми

надеждата чака сюрприз.

И вятърът роши косите ми.

И скрива лицето в мъгла.

И понася далече мечтите ми,

а чайките махат с крила.

Надеждата, казват, последна умирала…

В мен още жива е тя!

Сърцето тупти в очакване

на нея – на Любовта….

И чайките носят с крилата си

на душата самотна зова:

Къде си ти? Къде си, приятелю?

Ела и подай ми ръка!

11.05.2007    16:30h

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...