12.10.2014 г., 19:11

Морски вълнения

822 0 0

Бурите след теб са 

момента заблуда, 

че в живота съществува

ново начало след

всяка последвала разруха.

И всеки следващ, 

осмелил се да пристъпи

в безкрая на моите тъмно

сини океански дълбини,

е моряк удавник,

обречен на корабокрушение.

И всеки следващ ми напомня 

на теб

по зодия, по допир,

по вятърничевост,

по мълчание,
по думи и по смях.

И всеки следващ ме отдалечава

от теб, размива спомена 

без дори и да го заличи.

Обърква думите, които очаквам

да кажеш точно ти.

Оплита ме в безличността си,

в мрежа от безсмислени игри.

И всеки следващ се загубва

в бездната, която ми остави,

в лабиринта от увяхнали мечти.

Аз съм от русалките, които

не плачат дори когато

стъпват в студения ти 

свят и ги боли, до полуда ги боли.

(Това е цената да си русалка 

когато обичаш принца, отреден

на друга.)
Всички моряци са просто заблуда,

принцът от приказката

си ти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...