Бурите след теб са
момента заблуда,
че в живота съществува
ново начало след
всяка последвала разруха.
И всеки следващ,
осмелил се да пристъпи
в безкрая на моите тъмно
сини океански дълбини,
е моряк удавник,
обречен на корабокрушение.
И всеки следващ ми напомня
на теб
по зодия, по допир,
по вятърничевост,
по мълчание,
по думи и по смях.
И всеки следващ ме отдалечава
от теб, размива спомена
без дори и да го заличи.
Обърква думите, които очаквам
да кажеш точно ти.
Оплита ме в безличността си,
в мрежа от безсмислени игри.
И всеки следващ се загубва
в бездната, която ми остави,
в лабиринта от увяхнали мечти.
Аз съм от русалките, които
не плачат дори когато
стъпват в студения ти
свят и ги боли, до полуда ги боли.
(Това е цената да си русалка
когато обичаш принца, отреден
на друга.)
Всички моряци са просто заблуда,
принцът от приказката
си ти.
© Недописана Всички права запазени