Слънце, лято, морски пясък-
все неща почти от рая,
ама как, със гръм и трясък,
в ада паднах, хич не зная!
Жени,вино,тъй нататък-
всеки мъж туй си го знае,
ала във живота кратък
за подробности нехае.
Любов крайна, без остатък,
но, си има продължение-
има някакъв придатък:
жена в ,,трудно положение".
Мъка, плач, отчаян крясък
и...абортът е решение,
може би, и краен тласък
към заветното спасение.
Пак ще има море, лято,
но и обеца ще има,
да я носиш ти, когато
срещнеш новата любима!
© Георги Янков Всички права запазени