Морско чудо
07.10.2008
Пръсти преплита морето с брега,
търсени чувства люлеят вълна..
Алено слънце син облак прегръща,
бягат по края му слънчеви устни...
Бризът забързан погали нощта,
а тя му отвърна със стон на жена...
Нощно небето прегърна луната,
а тя го изпълни с любов необятна...
Писък на гларус разлисти върба,
върбата потръпна, не беше сама...
Шумът на морето на пясък шептеше,
а пясъкът бавно се с обич топеше...
Лодка в морето проскърца едва,
остаряла бе веч за любов със вълна...
Вятърът няма и таз нощ да заспи
огньове ще пали догде отлети...
Беше красива нощта на морето,
но ето, че утрото буди се вече,
отново при залез ще се разбудят
чувства среднощни от морското чудо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
