Морско мечтание
МОРСКО МЕЧТАНИЕ
Обичам да гледам със нежност морето,
с прелитащи чайки – безгрижни летци,
когато във трепет копнее небето
за своите звездни, потайни дворци.
Обичам и залеза скришом да чакам,
да взирам с надежда горящи очи
към облаци – птици едва незаплакали,
към тоз хоризонт с мен така мълчалив.
И може би крие той в себе си много,
и тайни, и скука, и болка, и вик,
задето навеки осъден е строго
да пази забулен от нас своя лик?!
Обичам да плувам и в снежната пяна,
да галя зелените влажни коси
на синята фея чаровно засмяна,
разляла парфюма си в морската шир.
Мечтая да бъда сега между тях,
в лудешкия танц да ме носят щастлива,
с конфети в косите от пясъчен прах
морето в палата си свой да ме скрива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сафия Сандерс Всички права запазени
