МОРСКО МЕЧТАНИЕ

Обичам да гледам със нежност морето,

с прелитащи чайки – безгрижни летци,

когато във трепет копнее небето

за своите звездни, потайни дворци.

Обичам и залеза скришом да чакам,

да взирам с надежда горящи очи

към облаци – птици едва незаплакали,

към тоз хоризонт с мен така мълчалив.

И може би крие той в себе си много,

и тайни, и скука, и болка, и вик,

задето навеки осъден е строго

да пази забулен от нас своя лик?!

Обичам да плувам и в снежната пяна,

да галя зелените влажни коси

на синята фея чаровно засмяна,

разляла парфюма си в морската шир.

Мечтая да бъда сега между тях,

в лудешкия танц да ме носят щастлива,

с конфети в косите от пясъчен прах

морето в палата си свой да ме скрива!