21.09.2012 г., 14:21 ч.

Моряк без име 

  Поезия
733 0 0

 

 

Той дойде с морския полъх

и пак с него си тръгна.

Онзи потаен мъж без име, 

потайно гръб ми обърна.

 

Онзи, мъжът със очите,

в които бавно се давех,

с поглед от черни бадеми...

Заради него цялата парех.

 

Носещ аромата на лято 

и сладки, нощни прегрешения.

Той със вълните си тръгна

и ми остави само примирения.

 

Моряците лъжци са омайни,

не оставайте в техните мрежи,

защото морякът бързо отплава

и не съзнава как живота бележи...

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??