Той дойде с морския полъх

и пак с него си тръгна.

Онзи потаен мъж без име, 

потайно гръб ми обърна.

Онзи, мъжът със очите,

в които бавно се давех,

с поглед от черни бадеми...

Заради него цялата парех.

Носещ аромата на лято 

и сладки, нощни прегрешения.

Той със вълните си тръгна

и ми остави само примирения.

Моряците лъжци са омайни,

не оставайте в техните мрежи,

защото морякът бързо отплава

и не съзнава как живота бележи...