Моряшка жена
Моряшка жена
Аз не съм като другите жени,
животът ми е малко по-различен...
Сърцето ми се люшка в сините вълни,
душата ми пътя към дома обича...
Аз изпращам моите писма в шишета,
аз всеки ден плача на брега
и тихичко се моля на морето -
да пази моя мил в нощта.
Аз всяка сутрин с чайките говоря,
аз всяка вечер лягам си сама
и тъжна аз на вятъра се моля -
да те прибере жив и здрав у дома...
Аз в пясъка все пиша твоето име,
с всеки кораб мисля, че си ти,
с вкопчените в брега миди стоиме
и там минават часове и дни...
Аз към Слънцето гледам с надежда -
да ти каже "Добър ден" от мен...
Към морето с бинокъла поглеждам -
няма те, сама ще съм и този ден...
Самотата в бездънна дупка ме погълна,
а хората мислят, че с други съм била,
но ако само знаеха колко е трудна
съдбата на една моряшка жена...
02.09.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
