Aug 21, 2011, 11:32 PM

Моряшка жена

  Poetry » Love
2.2K 0 4

Моряшка жена

 

Аз не съм като другите жени,

животът ми е малко по-различен...

Сърцето ми се люшка в сините вълни,

душата ми пътя към дома обича...

 

Аз изпращам моите писма в шишета,

аз всеки ден плача на брега

и тихичко се моля на морето -

да пази моя мил в нощта.

 

Аз всяка сутрин с чайките говоря,

аз всяка вечер лягам си сама

и тъжна аз на вятъра се моля -

да те прибере жив и здрав у дома...

 

Аз в пясъка все пиша твоето име,

с всеки кораб мисля, че си ти,

с вкопчените в брега миди стоиме

и там минават часове и дни...

 

Аз към Слънцето гледам с надежда -

да ти каже "Добър ден" от мен...

Към морето с бинокъла поглеждам -

няма те, сама ще съм и този ден...

 

Самотата в бездънна дупка ме погълна,

а хората мислят, че с други съм била,

но ако само знаеха колко е трудна

съдбата на една моряшка жена...

 

02.09.2010

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...