МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА

... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,

навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –

здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,

и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог,

и сетне из дъждеца потрепера едно – побъркано в трептеж! – листо,

и във бистрото „Седемте фенера” ти бързо смъкна шалче и палто,

момчето ти поръча торта „Гараш”, и бира пи след чашката с кафе,

и каза, че от варненската гара влак няма към Капри и Санта Фе,

и токчетата твои сетне в мрака – да чуя подир миг, не бях готов,

долавях – тихо кестените тракат по морзовата азбука – „Любов”,

на тръгване ти даде шепа миди, в пресечката запали смачкан фас –

това момче на „Стефан Богориди” през миналата ера, май, бях аз.