МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог,
и сетне из дъждеца потрепера едно – побъркано в трептеж! – листо,
и във бистрото „Седемте фенера” ти бързо смъкна шалче и палто,
момчето ти поръча торта „Гараш”, и бира пи след чашката с кафе,
и каза, че от варненската гара влак няма към Капри и Санта Фе,
и токчетата твои сетне в мрака – да чуя подир миг, не бях готов,
долавях – тихо кестените тракат по морзовата азбука – „Любов”,
на тръгване ти даде шепа миди, в пресечката запали смачкан фас – ...