20 сент. 2024 г., 14:44

Морзовата азбука на Любовта

397 4 1

МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА

 

... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,

навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –

здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,

и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог,

и сетне из дъждеца потрепера едно – побъркано в трептеж! – листо,

и във бистрото „Седемте фенера” ти бързо смъкна шалче и палто,

 

момчето ти поръча торта „Гараш”, и бира пи след чашката с кафе,

и каза, че от варненската гара влак няма към Капри и Санта Фе,

и токчетата твои сетне в мрака – да чуя подир миг, не бях готов,

долавях – тихо кестените тракат по морзовата азбука – „Любов”,

на тръгване ти даде шепа миди, в пресечката запали смачкан фас –

това момче на „Стефан Богориди” през миналата ера, май, бях аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...